Вяра за атеисти

      

     Добре де, кефя се на new-age културата, от време на време. Кой друг ще спаси тази малка 3D планета, ако не любовта?..

ВЯРА ЗА АТЕИСТИ

Вяра ли? Кой ти вярва днес в нещо?! Ницше си го е казал направо – Бог е мъртъв. Вярата е отживелица, самозаблуда, излишен лукс в новото свръхпрагматично Глобално Общежитие.

Доскоро и аз бях убеден в това. И аз, както много от вас, съм изживял първите си седем годинки в спокойните кошари на партията-хранителка. Впоследствие бях обучен на атеизъм и високомерие към разните там религиозни “бабини деветини”. В училище, спомням си, зубрехме псалми, посветени на вездесъщия и всесилен комунизъм. За какво ми бе вяра в онзи подреден, прост и ясен свят? Имах своя детски оптимизъм – хиляда пъти по-благонадежден от говоренето на някакъв си НЛО-дядо.

      Да, бях убеден, че безверието се е запечатало в мозъка на костите ми, чак в ДНК-то ми. Едва по-късно, разнищен от кризата на пубертета, проумях значението на вярата. Оказа се, че псевдомъченическата набожност на бабите в черквите, прекръстването по задължение, лицемерната квартално-религиозна поза са само мъртви разновидности на вярата. Покрай психологията започнах да разпознавам проявите на това интимно човешко чувство. Сега смятам, че вярата е движещата сила на повечето от нас, независимо от различните форми, които приема.

Филмистика

Още малко поп-култура…

ФИЛМИСТИКА

За съвременния човек киното е може би най-предпочитаното и леснодостъпно забавление. Всяка вечер уютната тъмнина на залите пренася милиони изморени от рутината умове в други светове, смес от фантазия и реалност. Заедно с “влизането” в интернет, да “влезем” в избран от нас филм осигурява достъп до още едно ниво, на което можем да съществуваме. Това сладко бягство от света е едновременно позволено и безопасно – не случайно киноманите стават все повече и повече. Естетите, които търсят стил, култура и идентичност във Филма представляват само най-вътрешния елитарен кръг. Има супер много запалени фенове даже и сред най-неизкусените от изкуство представители на средната класа. Дали популярността на това масово зрелище се дължи само на замаяната отмора, която изпитваме на излизане от киното? Защо чувстваме дълбока нужда да влизаме във виртуални реалности?

Шаман

Шаман. Самата дума звучи загадъчно, дори леко страшничко. В представите ни първо изниква мистериозната фигура на полусмахнат мистик от друго време и друго място, фигура на лечител или предсказател, билкар или разказвач на митове, мъдрец или епилептик с помътен от халюциногени мозък. Шаманът е всичко това, но тези роли не изчерпват същността му…

Без работа

Тази статия е малко стара и леко популистка. Сегашните ми въгледи за работата, безработицата и свързаните с тях неща в голяма степен са се запазили същите като по времето, когато съм писал това.

 

БЕЗ РАБОТА

разсъждения за влиянието на безработицата върху човешкия дух, потребностите и други неща           

           В България етикетът “безработен” звучи като страшна присъда, като разпространяваща се тежка епидемия. Всъщност безработицата е един феномен на модерното глобално общество, съвременен вариант на еволюционната борба за оцеляване. Икономическата и социална криза ни изправиха пред най-страшното лице на Безработицата. За съжаление малко от българите бяха подготвени за това изпитание. А хората, които се разминаха, си сложиха тъмните очила на “важното е аз да съм добре”. Тази защитна реакция е оправдана, но далеч не е най-доброто решение на проблема. Това е като да стоиш на палубата на кораб и да се опитваш да не чуваш гласовете за помощ на изпадналите зад борда заради страх от водата. Но корабът за съжаление е от стария модел, от онези с греблата. И за да стигнем там, накъдето сме се запътили – където и да е това – трябва да измислим как да спасим колкото се може повече от хората в беда. Далеч по-ефикасно е, отколкото да чакаме да ни изтеглят на буксир.

Фантастични герои

 Това е по-скорошна статия, умуваща върху психологическите аспекти на комикс-културата. Не чак толкова задълбочена на пръв поглед, не и като Живот в холограмата. Аз си я харесвам, защото в нея се ровя в любима тема – идентичността. А и възприятието за Себе си е неотделимо от възприятието на реалността. Така че, тези две статии в известен смисъл вървят в коплект.

ФАНТАСТИЧНИ ГЕРОИ 

                

Американската поп-култура и масово изкуство оказват голямо влияние върху нашия живот. Този факт ужасява мнозина и е пренебрегван от други, но освен всичко друго е свързан и с популяризацията на психологията и психотерапията. Днес почти няма холивудски касов филм или MTV шоу, в които да не са се промъкнали психологизми от терапевтичните сесии на създателите им. Дали това ще доведе до душевно по-зряло общество? Или до изкривяване и обезмисляне на специфичните понятия на психологията? Засега не се знае. Със сигурност обаче този нарастващ интерес отразява един дълбок процес в глобалното съзнание, което все по-ускорено синтезира в органично цяло всички достижения на духа. Потребността на всеки човек да “намери и реализира себе си” излиза на преден план през последните 50-ина години. Връзката с увеличените възможности и достъп до информация, с развитието на медиите и поп-културата надали е случайна.

Да се поровим малко из комиксите – още един популяризиран отвъд океана медиум, проникнат от усилието на днешния човек да постигне своята идентичност…

Живот в холограмата

Избрах да кача тази статия първа, защото отразява голяма част от моята представа за Света… Поне на интелектуално ниво, а понякога [рядко] и като “пълноценно“ преживяване.

     ЖИВОТ В ХОЛОГРАМАТА

                                     

Ако си се събуждал някога с болезнено усещане, че реалността, която те чака, е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за теб. В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнеш навън от затвора, построен от собствения ти ум.

          

Пост #1

Замислил съм този блог като лично място за публикуване на статии, които са излизали вече на хартия. Не знам в какво ще се превърне по-натам. Всъщност засега само се надявам да преодолея мързела и да продължа с пост 2, 3 и 4, после ще видим.

imo = in my opinion. Всичко тук е изцяло мое мнение. От доста време насам ми е много интересно как възприятията  за света определят живота на хората. Моят светоглед е сглобен под различни влияния, за мен той е най-значимото ми достижение. Ясно е, че няма да бъде споделен от всички, и това е чудесно. Уважавам представите на всеки, макар и да не желая да споделям най-разпространените. Още по-малко искам да живея спрямо тях. Това е втората идея на този блог – да описвам своите възприятия за реалността.

Като се замисля, май това е идеята зад всеки блог.