Учението на Карлос Кастанеда

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА

Пътят на мистика – това означава избор на непредвидим и свободен живот. Живот, който не следва ограничения брой житейски рецепти, предписани на обществото. Живот, чрез който човек се отдава на Сили, по-всеобхватни от собствените му желания. Живот в безкрайно странстване, вечно свежо осъзнаване и разширяващо се познание. Мистици стават хората, изпитващи най-дълбоко удовлетворение в моментите, когато успяват да бъдат “просто” чист проводник на волята на Вселената. По пътя си мистикът среща безброй трудности и страшни препятствия – Лудост, Болест и Смърт – воден само от неуморния си стремеж към тотално съзнание и от дълбокия си копнеж за едничък поглед към вечността.

            Мистици са се раждали още от зората на цивилизациите, за да свидетелстват за Другото. Хората обикновено страняли от говорящите с духове, защото им изглеждали прекалено чуждоземни. Но в същото време изпитвали дълбок респект и любопитство към техните познания, възползвали се от свръхестествените им възможности и се вслушвали в съветите им. В определен исторически етап всички почувствали нужда да се докоснат по безопасен начин до световете от променените режими на възприятие, за които разказвали мистиците. Така се появила религията – институциализираната мистика. На по-следващ етап възникнал стремежът да се овладеят природните сили, не за целта на самотрансформацията, а за да се задоволи човешкия комплекс за нищожност, съчетан с инстинкт към експанзия. И се родила науката, още едно от неблагодарните деца на първобитната мистика. Философията дошла, за да изземе друга функция на мистиката – да отговаря на екзистенциалните въпроси и да гради светогледните ядра на обществото. Така прякото мистично общуване със силите на битието постепенно било опосредствано от все по-приемливи, нешокиращи и “операционализирани” методи…

Все пак мистици се раждат и днес. Иначе няма да има кой да открива нови пътища и да гради мостове към непознатото.

Свръзка

Последната ми статия, излязла скоро в списание „Инсайт“.

ОПЛЕТЕНИ В МРЕЖАТА

Щрак, щрак, щрак. Щрак, клик, клик. Смях. Щрак, щрак. Стотици милиони хора са свързани в огромна мрежа от мозъци точно в момента, когато четете тези редове. Умът се включва в машината – използва я като прозорец, като пролука към дигиталните данни, – симбиозата от човешки и изкуствен интелект се влива като още една капчица в жив, саморазвиващ се океан от информация. Огромна част от потребителите на Мрежата вършат в нея работа, още по-голяма търсят развлечения и контакт, други ровят за познание. Някои се гледат помежду си чрез камери и си говорят по микрофони, но за повечето връзката е чрез текст и въображение. Клавиатурата и мониторът заместват дори допира до плътта, ако си падате по киберсекс. Интернет за много от младите хора е почти като нов бог, нов култ към информацията и взаимосвързаното съзнание.