Свръзка

Последната ми статия, излязла скоро в списание “Инсайт”.

ОПЛЕТЕНИ В МРЕЖАТА

Щрак, щрак, щрак. Щрак, клик, клик. Смях. Щрак, щрак. Стотици милиони хора са свързани в огромна мрежа от мозъци точно в момента, когато четете тези редове. Умът се включва в машината – използва я като прозорец, като пролука към дигиталните данни, – симбиозата от човешки и изкуствен интелект се влива като още една капчица в жив, саморазвиващ се океан от информация. Огромна част от потребителите на Мрежата вършат в нея работа, още по-голяма търсят развлечения и контакт, други ровят за познание. Някои се гледат помежду си чрез камери и си говорят по микрофони, но за повечето връзката е чрез текст и въображение. Клавиатурата и мониторът заместват дори допира до плътта, ако си падате по киберсекс. Интернет за много от младите хора е почти като нов бог, нов култ към информацията и взаимосвързаното съзнание.

       Има хора, които за пръв път в чата са казвали [обичам те] на някой непознат, живеещ на хиляди километри. Има и такива, за които контакт листите на ICQ или MSN messenger будят повече чувство на комфорт от среща с приятели (ако случайно имат такива). За много интернет е нещо повече от всекидневие, от необходимост, от начин на живот. Чувал съм изказвания като [два дена без интернет и ще полудея] или [вземи ми всичко друго, но не мога без телефон и нет, това е животът ми]. Не преувеличавам.

     Някои писатели като Уилям Гибсън спечелиха фанатична популярност, давайки на света киберпънка. Експлоатацията на кибертеми – например във филма “Джони Мнемоник” – постави в центъра на внимание въпросите за възможностите на съзнанието в дигиталния свят, за идентичността, освободена от телесното. Това може би са началните прояви на нов тип съзнание, на еволюция в човешките взаимоотношения и интелект. Възможно е да са симптоми на размиване на границите между личността и технологиите, на наркоманска зависимост и автоматизация на духа. Няма как да омаловажим влиянието на интернет.

      [infosphere] Имам една фантазия. Всъщност са няколко вариации на обща тема: “абсолютен достъп”. Да се разхождам насам-натам с лаптоп и да си изтеглям филм, когато си поискам. Или да пиша в личната си страница и да слушам музика. Да търся информация за поредната група, която ми е грабнала интереса и да чатя с приятели от различни точки на света, докато си седя в парка. Или пък да научавам нови неща от сайт, който е по “моите” интереси, на някоя автобусна спирка. Представям си как цялата площ на града, на света, е покрита от интернет. Входът е гарантиран, където и да съм. Имам и още по-развинтена представа – че всяко произведение на изкуството, всяка книга, написана някога, или музикална композиция, звучала някъде – всичко това се намира на хард диска ми. Подредено по папки и организирано чрез програма, осигуряваща достъп с едно кликване на мишката. Е, добре, може би не всичкото, но поне да знам, че някъде е събрано на едно място, където мога да се “протегна” и безпроблемно да се докосна до всяко постижение на човешкия дух и култура. Не само аз – би било супер всеки лесно да получава нужната му информация. Защото клишето за познанието и силата в голяма степен е вярно. Всъщност подобни фантазии не са толкова отдалечено бъдеще – някои от приятелите ми също си представят такива картинки. Технологията wi-fi за безжична интернет връзка я има – остава само някой да изгради мрежа, подобна на тази при мобилните телефони. Самата представа за бърз достъп на индивидуалния ум до цялото познание на хората е заложена в идеята на интернет, на свързаните компютри и сървъри. От тази гледна точка виртуалната реалност наистина е ново равнище на еволюцията, бъдещето на човека.

       [intraweb] Наблюдавам сестра си, която е в гимназията. Тя, както всички останали нейни приятелки и приятели, почти всяка вечер отделя по няколко часа за чат. Трака по клавиатурата пет пъти по-бързо от мен. Мишката се движи в ръката й с пъргавината и прецизността на програмист. Понякога полуразсънена наднича в любимите си чатканали още рано сутринта, преди училище. Щом излезе нова песен, която някой в MTV, в телевизия City или в локалната дискотека решава да бъде модерна, всички хлапета си я изтеглят едно от друго. Парчето влиза в плейлистите им и се слуша като фон на чата, отново и отново, заедно с няколко други актуални хита. Докато не им писне или докато някой от близките им не откачи от повторението на една и съща глупава мелодия и не им сложи слушалки на главите. Цялата чатгрупичка (а в един град има много “банди”, които заместват улицата с нета) настройва съзнанието си на едни и същи музикални честоти, промиващи мозъците им с характерната за тийнейджърите ненаситност. Същото е и с езика, който използват масово в чата – познатият стремеж към оригиналност вече е примесен с английско-български хай-тек лафове като [не се логвай в тоя канал, вчера там един идиот с ник MaR1hUaNk0`16 ме кикна]. Телевизията вече не е толкова интересна за хлапетата, а дори някой да гледа, целият канал е осведомен какво точно и може да се “присъедини”. Книгите на хартия са прекалено дълги и не могат да бъдат “сканирани” с един бърз поглед, затова ги свързват предимно с училище. В чата няма тайни, личните разговори се копират и се обсъждат после между най-приближените. Всичко интересно първо се изпробва в размяната на виртуални съобщения – свалките, цинизмите, интригите, бунтарството, целувките с език {P} Профилите им в популярните сайтове за запознанство са защитавани като собствената персона. За хора, чиято възраст завършва на “-найсет”, профилът в sladur.com е виртуално алтер его, не по-маловажно от “аналоговата” им идентичност във всекидневната реалност. Тийнейджърите най-внимателно подбират и подновяват снимки и аватари, тревожат се за рейтинга си в сайта като за нещо “реално”. Поколението, растящо в интернет среда, е качествено по-различно от предходните. Интимността на много съзнания, обезопасена от физическата дистанция, прави тийнейджърите много по-зависими от мнението на групата. Това е комбинирано с недоверие към “остарелия” светоглед на хората без технологични умения. Интернет хлапетата са по-подвластни на единна гледна точка, те са по-унифицирани и по-осведомени за живота и културата в своята група. Което не означава по-социални.

       [ethernet] Преди години имах изнервящо преживяване с интернет приятелка от чужбина. Тя точно ми обясняваше в чата нещо, когато прозорецът се затвори за секунда, после се появи наново. Попитах на английски дали всичко е [ок], тя отговори, че няма проблеми. След това започна да се интересува от неща, които знае за мен, дори ме пита за възрастта ми. Бях объркан от промяната в обичайния й тон на водене на разговор – някак по-студен и нахален, – но въпреки това отговорих на въпросите, без да подозирам нищо нередно. Почувствах се като на разпит и недоумявах какво се случва от другата страна на монитора… “Познавах” това момиче добре (макар да съм я виждал само на снимка), имах пълно доверие в приятелското й отношение. Изведнъж ми мина през главата, че цялата наша комуникация е била грандиозен номер, че образът, който съм си изградил за нея, е илюзия. Почувствах се предаден, объркан и подло манипулиран. Подобно на герой от Матрицата, някой току-що грубо бе издърпал lan кабела от тила ми. Цяла област от реалността, в която живеех, се оказа единствено в главата ми… усещането беше като загуба на ориентация. Точно в този момент получих есемес от нея да изляза от Java чата, който бил “отвлечен” от някакви хакерчета аматьори. По-късно ми разказа че тя също се учудила на странната промяна в мен, докато нахалниците, използващи за заблуда нашите никове, не я заговорили на родния й език. Няма да забравя колко нереално се почувствах при такъв дребен повод. Интернет ни мами да сътворим цели светове от ефимерни представи в съзнанието ни, базирани на откъслечни впечатления. Ако се предоверяваме на анонимни никове и прекалено хубави думи, лесно можем да бъдем подведени. Хората в мрежата не само експериментират с границите и интересите на личността си, много от тях разиграват във виртуалната свобода своите неврози, страхове, страсти и полова обърканост. Дори понякога да имаме чувството, че градим почти мистична връзка с човека пред другия компютър, често това са само нашите проекции и фантазии. Не е добра идея да даряваме фантазиите си на хора, на които не бихме имали доверие в реалния свят. Знам, по-лесно е да се каже, отколкото да се приложи, когато се чувстваме сами или потиснати и когато просто искаме да си поговорим с някого някъде.

       [intersnare] Напоследък гъмжи от мрежови зомбита. Половината от познатите ми се вманиачиха на тема компютри и бърза връзка. Зомбитата са като наркомани, задоволяват повечето от нуждите си в дигитални интеракции. Някои са специализирани в download. Трупат дискографии, порнографии, филмографии. Записват на сидита и дивидита, каталогизират и пълнят шпиндели в шкафовете. По-голямата част от нещата, които трупат с усърдността на катерици, рядко получават повече от бегло осведомително “разцъкване”. И да иска, download маниакът не може да изгледа/изслуша/прочете всичко, което попада в колекциите му при днешните скорости на теглене. Аз например вчера си дръпнах от скука цялото творчество на един не чак толкова любим мой музикант – ей така, да има, пък и беше удобно събрано от интернет зомбитата (дано не чете някой от НСБОП). Аз обаче съм само любител в сравнение с един-два случая, на които съм бил свидетел. Компютърът не се гаси – как така ще се хаби ценно време за теглене! Още със ставането си зомбитата се лепват пред монитора – това е техният начин да се разсънят. Осемдесет на сто от будното си време те прекарват пред щедро екипиран домашен храм на компютърния бог, особено ако зависимият е успял да пренесе работата си у дома. Комуникацията с външния свят почти задължително трябва да минава през монитор. При дългогодишните зомбита активисти се долавя сериозен проблем в общуването на живо. Те просто не са се научили или са забравили да разчитат правилно невербални сигнали, а това може да е силно фрустриращо. Сигурен съм, че ако някой се хване да прави изследвания на тема “влиянието на съвременните комуникации върху любовния живот на хората”, отношението между събраните и разделените от интернет ще е в полза на разбитите връзки. Вече се предлагат онлайн сексуални услуги, а в момента дори млади хора смятат, че тръпката от самозадоволяването чрез уебкамери и мръсни думи е поне равна по еротичен заряд на фул контакт секс. Специално почетно място сред интернет маниаците заемат техничарчетата – програмисти, системни оператори и уебдизайнери, чийто живот е посветен на цъкане на програми, ровене в данни и отвоюване на нови дигитални пространства.

       [googlenet] Според данни на различни източници потребителите в Мрежата са над един милиард. Повечето от тях използват търсачката Google с различна степен на постоянство. Аз лично съм направил www.google.bg своя начална страница и задавам в нея много търсения на седмица. Google стартира през 1996 г. като проект на двама студенти, чиято цел е да индексират, организират и улеснят достъпа до бързо нарастващия брой интернет страници. Постепенно идеята печели много потребители за каузата им и днес това е най-популярната търсачка. След 2004 г. компанията излиза на свободния пазар. Зад познатото цветно приятелско лого днес стои мултинационална корпорация с над 59% от акциите в ръцете на заинтересувани клиенти. С девиза си “Не бъди зъл” и с известната си креативна среда кампусът на компанията е мечтано работно място за всяко генийче от американските технически университети. Google е любимец и на интернет потребителите заради бързината, изчистения интерфейс и акуратността на резултатите от търсенето. Компанията печели доверие и чрез разнообразни вдъхновяващи проекти като Google Books и Google Earth. Тяхната идея е да се превърне цялото човешко писмено наследство, както и точното фотографско копие на Земята в база данни, из която потребителят може да се рови като в интернет. Не е ли забавно – да разглеждаме на сателитна снимка двора пред блока си, след това с няколко движения на мишката да завъртим земното кълбо към Хималаите? Доскоро и аз споделях ентусиазма на повечето хора относно услугите на Google, докато не издърпах няколко документални филми по темата. Бях леко притеснен, когато осъзнах, че зад приветливата ми стартова страница все пак стоят пазарни интереси на разширяваща се с впечатляващи темпове корпорация. И друго, което буди съмнения – търсачката скоро сключи договор за цензура върху резултатите от търсенето с китайското комунистическо правителство, за да не изгуби позициите си на този огромен пазар. Трето – американски държавни организации поискаха достъп до данните на Google под популисткия претекст, че търсят начин да разбият педофилска мрежа от сайтове в интернет. Официалният отговор на компанията беше “не”, но никой не може да гарантира колко време ще устоят на натиска на официалната (и неофициалната власт) и ще опазят нашите cookies. Докога ли информацията за поведението и интересите на отделния потребител ще бъде опазена от заинтересованите компании и организации? И още, със сегашния си ръст на растеж Google в скоро време ще е медиатор №1 между потребителя и информацията в интернет. Дали това не крие опасност за манипулация на масовото съзнание? Дали дори най-финият метод – поставянето на даден “удобен” сайт на първо място при търсенето на определена информация – не е елегантен скрит начин да се унифицира гледната точка на милиони хора? Може би звучи като поредната теория на конспирацията, но не бива да се подценяват властта на Google и методите на хора, стремящи се към власт. Идеалът за цялата информация под един покрив поставя въпроса кой ще контролира нещата под този покрив. Привързаността ми към Google не ми позволи да го извадя от ролята на стартова страница, дори след като помислих за тези варианти. Не бих могъл да си представя след години в чии ръце ще попадне властта върху информацията, която преминава през компютрите на сегашните интернет деца.

       Интернет за мен все още е символ на вдъхновяваща свобода, на силата от достъпното познание. Предпочитам хиляди пъти сам да намирам информацията, която ме интересува, и да разглеждам различните гледни точки върху даден въпрос, отколкото да оставя нечия чужда версия да ми бъде пасивно поднесена от вестник или телевизионна програма. Радвам се на проектите на open-source идеолозите, които създават енциклопедии и бази данни, отворени за допълване към всеки съпричастен на идеята потребител. Същевременно все още недооцененият потенциал на Мрежата вече привлича опити системата да бъде използвана за комерсиални или политически цели. Много хора със сляпа готовност “качват” целия си живот в интернет, с упование “свалят” оттам всичко, от което се нуждаят. Можем ли да се доверим безусловно на новите технологии, без да осъзнаваме докъде води това? Интернет е като всяка друга сила – ако не внимаваш, може да станеш зависим от нея.

Автор: Андрей Коцев
/за сп. Инсайт/
http://www.insightbg.com 

Cartoon: Simanca