Първичен инстинкт
януари 21, 2007
Тази статия е доста стара (2002 г.), но в нея се разглежда съвсем актуален проблем. Дори в началото на 21-ви век все още не може да се справим с този наш стар демон - агресията. И както изглежда, още дълго ще ни тормози. Тук по-специално е разгледан преходът от личните негативни емоции към по-масовото разрушително поведение. Примерите са от времето, когато съм писал за това. Реших да не ги редактирам – макар и да не са централни за психологическия анализ на агресията и тероризма в статията, мисля, че подобни събития не са просто “чудо за два дена“.
ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ
Не е никак трудно да се сетим за пресен пример на ожесточена широкомащабна агресия. А и да не се сетим – достатъчно е довечера да гледаме централните новини на която и да е програма. Събитията в московския Дворец на културата за пореден път накараха жителите на целия свят да изтръпнат и да изживеят страх за бъдещето си.
58-часовият кошмар за заложниците, 120-те невинни жертви и 42-та застреляни като кучета ислямски фундаменталисти, безскрупулните методи на руските власти в разрешаването на ситуацията бележат само още една глава в черната хроника. За съжаление, шокът от масовата агресия пробива все по-често в съзнанието ни – подобно на филм на ужасите, който обаче се оказва чудовищно реален и осезаем. На планета, на която официално има десетки хиляди ядрени бойни глави, е все по-трудно да си кажем за успокоение “да, ужасно е, но на мен това сигурно никога няма да ми се случи”. Чувството ни за сигурност и безопасност е сериозно разклатено. Разбираемо е притеснено да се запитаме “Защо?”
Как става така, че за въоражение и поддръжка на световните армии всеки ден се харчат от два до три милиарда долара? Защо в развиващите се страни на всеки лекар се падат по осем войника? Какви са причините да опашеш тялото си с тротил, да се превърнеш в жива бомба, чиято единствена емоция е злобата срещу друговерците?
Къде са корените на груповата и на световната агресия? Прочетете остатъка от публикацията »
